Аляска, таксиджийството и най-доброто картофено пюре

Аляска, таксиджийството и най-доброто картофено пюре

Марти не е фен на интонациите.

Трудно общува с много емоционални 8F778E34-CA3A-4305-A0EC-BF44663B06B9-1.jpgхора – шумни и с извивки в гласа. Разказва го смешно, казва, че е истина. „Но проблемът сигурно не е в хората.“ Обича игрите. Особено тези, в които се мисли и се надгражда. Отборен играч е, ако сам си е избрал отбора. Иначе ще се втурне сам.

Мартин Годинов е от Бобов дол. С ударение на О! – ГОдинов. Няма много като него в страната, а ако има са му роднини. Израснал в семейсто на миньори, въобще не го интересува работата под земята. Докато те работели, той свирел на пиано. После спрял. Но обича Ференц Лист и Шопен. „Това е истинското пиано!“ Не се определя като артистичен. Не може да танцува и да рисува и това го напряга. „Но не ми пречи да гледам другите как танцуват“. Дай му математика и финанси. Не страда като прави таблици по цял ден, Екселът му носи радост. Обича и да общува с хора, но не всички могат да стигнат до него. Особено злонамерените. „Мога да простя грешка от глупст, но да направиш нещо лошо нарочно – не.“

Марти има опит в започванеот на бизнес – с негова бивша приятелка създали магазин за цветя. Той искал ресторант, тя – цветя. Създали цветарница. Той карал такси, за да помага за магазина. После се разделили. Изобщо не обича цветя. Вече. Но още обича да шофира.

Харесва много и готвенето. Започнал с пица на парче – на Плиска. На първата студентска бригада в Щатите работил в пекарна в Аляска. На втората – в Масачузец – бил в кухнята на детски лагер и научил много от готвача на Хюлет и Пакард. Научил много. Имал намерение да учи готварство в Кулинарната академия в Ню Йорк. Но не му дали виза.

Така е трябвало, сигурен е Марти, защото в следващата година животът му се променил много. Подредил се. В същата година продължил да кара такси и правил суши.

Марти не влиза в рамките за таксиметров шофьор, които е чувал: „да започват със „СъсипАха я тая държава“ и да слушаш различни версии на „защо“. В таксито срещаш интелигентни хора, рядко съм попадал на „заухари“. Имал редовни клиенти сред чужденците, защото говорел английски. Докато е бил таксиметров шофьор, са му предлагали и друга работа: стаж в Американското посолство, например. В един от случаите приел. Случаят Ingram Micro.

Един ден в таксито попаднал на наш колега, с когото били свои хора от света на компютърните игри, oще „от едно време“. Заговорили се. Стигнали до препоръка за работа. И Марти дошъл в Ingram през 2018-та.

Отначало бил много впечатлен колко нормално може да се работи – реални осигуровки, ваучери за храна и добро отношение. Впечатлил се от жизнения минимум. Започнал във Vendor Debit отдела, а сега е сменил – счетоводител. И, като всеки счетоводител, не обича много месечното приключване. Управлението на хора намира за своя стихия, но си дава сметка, че за да стигне по естествен път до него, трябва да мине през числата и Excel. Които, всъщност, харесва. Харесва всичко, в което има логика. Въображението му е слаба част.

Най-много обича ребра. Намерил е и хитрост за картофеното пюре. „Повечето хора“, разказва го тежко и мъдро, от върха на 29, „слагат маслото и млякото заедно в пюрето. Не. Маслото се разтопява отделно, добавя се в млякото и тогава към картофите“. Детайл е, уточнява Марти, но работи.

Извън работа ходи да тренира, в последната година доста активно. Гледа комедийни сериали, не му трябва драма.

Държи на обученията и понякога ходи на вътрешните в Ingram заради социалния елемент. Да общува с хората. Любопитен, но „не чак толкова общителен“. „Не с всички мога да говоря“, но хобито му е да обикаля и да заговаря целия етаж. Вие преценете.

Като установи, че няма какво да се направи, спира да се ядосва. Ако има какво да направиш, става и действа. Рядко иска помощ, предпочита той да помага. Ако е приел нещо за свое в главата си, е спокоен.

Много е близък със сестра си. Тя живее във Варна и има 9-месечен син. „По принцип не харесвам бебета, но Никола е като от реклама“, казва Марти.

Преди искал да има много пари, гледал имения по десетки милиони, мислел си, че някой ден ще си подреди живота така, че да има едно. Напоследък обаче не му е толкова важно. „С възрастта“, казва от върха на своите 29, „нещата се променят“. И се смее. Мечтае далечно: иска да се върне в Аляска, поне за малко. Пленила го с природата.

Иска и професионални успехи. „Не мога да си представя да се чувствам щастлив, ако нямам успехи, които са приети от обществото. Не съм чул никой от хората, които казват, че не се подчиняват на социалния протокол, да живеят като отшелници.“

Марти е реалист. Принципно. Но понякога прави глупости заради хора. Обича вкусната храна, майсторското си картофено пюре. И Аляска. Племеникът му е като от реклама, а шофирането приема като радост за душата. Не танцува и не рисува, ама какво толкова – държи на логиката. Марти, благодарим ти, че пред компютърните игри избра бизнеса с технологии!


Marti is not a fan оf too much intonation

He has difficulties communicating with too emotional people – noisy ones with a lot of ups and downs in the tone of the voice. He speaks about it in a funny way but insists that it’s true. “Maybe the problem is not in the others”. He loves games, especially those that need thinking and building strategies. He’s a team player but only if he has chosen the team by himself. Otherwise, he’ll jump into the fire alone.  

Martin Godinov was born in Bobov dol. The stress is on “O” – Godinov. Not many people have that surname in the country and almost all of them are his relatives. Raised in a family of mine workers, he was never interested in working underground. While they were mining, he used to play the piano. Then he stopped. But he still likes Frаnz Liszt and Fryderyk Chopin. „Тhis is the genuine piano music!“ He doesn’t define himself as  artistic . He is not good at dancing or drawing and it causes some stress for him. „However, I don’t mind watching others dancing.”  Maths and Finance is what he loves. He doesn’t mind dealing with tables all day long. Excel brings him joy. He enjoys communication with people but not all of them can touch his heart. Especially the malicious ones. “I can forgive a mistake made by foolishness but doing bad on purpose is not a thing I can tolerate.” 

Marti has some experience in starting a business – he opened a flower shop with his girlfriend. He wanted to found a restaurant, she dreamed of a flower shop. So, they made it. He started working as a taxi driver to help the business. Then they separated. He cannot stand flowers. At this stage. But he still loves driving.

Marti also enjoys cooking. He started working for a “pizza by the slice” company near the former Pliska hotel in Sofia. When he was at his first Work and Travel prоgram, he worked for a bakery in Alaska. In the second year – in Massachusetts – he helped in the kitchen at a student’s camp and learned a lot from one of the personal chefs of Hewlett and Packard. He wanted to study at New York’s Culinary Institute. However, they rejected his visa application.

That’s the way it should have happened, Mari says. In the next year, his life changed a lot. Things fell into place. In the same year, he continued with the taxi driving and made sushi in a restaurant in Bulgaria. 

Marti is not a typical taxi driver. Not the one who always says, “They ruined this country” and then speaks about their stories “why”. In the taxi you meet lots of intelligent people, they are rarely “zauhari” (a Bulgarian word for а jerk). He had some regular clients because he spoke English. While being a taxi driver, sometimes they offered him a new job: for example – an internship program in the American Embassy. In one of the cases he accepted. It was Ingram Micro’s case.

One day his client was one of our Sr. Managers. They knew each other from the gaming society, „from way back“. They chatted and finished the conversation with a job recommendation. So, Marti joined Ingram in 2018.

In the beginning, he was impressed by the normality of working conditions – transparent taxation, food vouchers, a nice approach from colleagues. He was impressed with the existential minimum. He started in the Vendor Debit department and then transferred. Now Marti is an accountant. And just like every other accountant, he doesn’t like the closing period. Managing people is his element but he is aware that if he wants to reach that level he needs to work for some time with figures and Excel. Which he actually likes a lot. He likes everything that has logic in it. He says he’s weak in using his imagination. 

He adores eating ribs. Marti found a witty way to make mashed potatoes. “Most of the people”, he says it with confidence in his 29 years, “put together the butter and the milk. It’s not right. The butter should be separately melted, then added to the milk and then – to the potatoes. It’s a detail, but it works.”, clarifies Marti. 

Outside working hours, he works out – very actively in the last year. He enjoys comedy series, not keen on drama. 

He likes training and educational initiatives. Sometimes he enrolls in Ingram’s courses to socialize with the rest. He is curious but “not that outgoing”. “I cannot talk to everyone”, he says although it’s like his hobby to go to the whole floor and talk to the people in the office. Feel free to assess that. 

When he realizes that nothing can be done, he stops getting angry. If you can do something, do it. He rarely asks for help and prefers to help the others. He is at peace when he has accepted something for his own belief. 

Marti is very close to his sister. She lives in Varna and has a 9-month-old son. “In principle, I don’t like babies, but Nikola is like an advertisement star”, Marti says. 

Years ago, he wanted to be rich. Marti looked through properties for millions of dollars and he dreamed of having a luxury estate one day. However, he has not been keen on the idea lately. “With age”, he says from the height of his 29 years, “things change”. And he laughs. He dreams big: he wants to go back to Alaska, just for a while. He was mesmerized by the nature there.  

He strives for professional success, as well. “I cannot imagine being happy i without having achieved a commonly accepted success. I have never heard some of those people who said they were not observing the society’s protocol, to live like hermits.“

Marti is a realist. In principle. But he would sometimes do foolish things because of the others. He loves tasty food and his masterpiece-mashed potatoes. And Alaska. His nephew is almost a star and driving is his soul’s joy. He can’t dance or draw but anyway – he’s firmly stuck to logic. Marti, thank you for choosing business technologies over gaming! 

This site uses cookies

In order to provide complete functionality, this web site needs your explicit consent to store browser cookies. If you don't allow cookies, you may not be able to use certain features of the web site including but not limited to: log in, see personalized content, switch between site cultures. It is recommended that you allow at least all system cookies. For more information please read Ingram Micro's Privacy Policy.