Момче срещу кофа с портокали

Момче срещу кофа с портокали

53394981_1115351522008688_598698486644342784_n.jpg“Не ме изкарвай талантлива и разнообразна, моля те. Ще ти разкажа започнати, но недовършени истории.“

Анита Ерделска, Associate Professional, Process, има история и покрай малкото, и покрай фамилното си име. “Aнита“ е опитът на майка ми да ме спаси от желанието на баща ми да ме кръстят Христислава“ – смее се Ани. Трябвало да се роди на Коледа, но избързала. На 7-ми декември 1991-ва родителите ѝ още не били готови с името. По спешност баща ѝ предложил Христислава, а майка ѝ – наполовина рускиня, наполовина грузинка – трябвало да измисли „нещо набързо“, за да го отхвърли. Така се родила Анита.

Трябвало да е момче – пак според баща ѝ. Толкова искал син, че отишъл след раждането в родилното с касетка портокали (1991-ва, преди Коледа!) и опитал да „оправи нещата“: „Моля ви се, сменете ми я за едно момче.“ Не станало. А бабата на Ани, рускинята, го поощрявала: „Не се притеснявай, ще видиш колко ще я обикнеш“. Така и станало. „Бях диване, огън дете. Интересувах се от футбол, падах с колелото, истински дивак. Все едно бях момче.“

„Ерделски“ са стар род от Пиринска Македония. По някое време назад в годините се скарали и сега в родния на Ани Благоевград половината са Ерделски, другата половина – Стойчеви.

Ани учила Европеистика – много се вълнува и от история, и от политика. 20993333_10210575257560772_935375917_o.jpgВ по-наивните си години имала леки амбиции за министър-председателски пост, после – с работата си поняколко проекта и срещите си с няколко партии – решила, че по-скоро не е за нея.

В училище минала през тренировки по модерен балет – но не го избрала за прехрана. Сега танцува салса – само хоби. Истински преживява художествената гимнастика, на Олимпиадата сега ставала през нощта да гледа състезанията. Плаче на българското злато.

Увличала се е и по литературата – майка ѝ е била библиотекар – „във времето, в което хората още ходеха в библиотеките и пишеха на ръка“. Ани е имала поетични опити, а с нейни приятелки са „издавали“ и речници на старите български думи. И до ден днешен ѝ е трудно да разбере защо като каже „Изумѝх да го направя“ хората не схващат, че има предвид „Изскочи ми от акъла“.

Ingram Micro за Ани е „първата работа“ – преди пет години, малко след като се „отказала“ от министър-председателския пост. Била е във Vendor Pass Through екипа, управлявала е и хора, но избрала процесите. Сега се занимава с проблемите, довършва и изчиства детайлите, участва в разработването на нови инструменти.

Ани обича да е сред хора, „ама не съвсем“. Приятно и е да наблюдава, но когато стане прекалено шумно и всички говорят, се оттегля. Добър слушател е.

Припряна, 206810115_248000453341791_4069974127440595627_n.jpgнесръчна, истински „разрушител“ – чупи сервизи, изпуска предмети – и понеже го има предвид, просто не си купува от най-скъпите чаши. В работата обаче проверява по няколко пъти числата, защото не иска да има двойна работа и да поправя грешки, а си знае, че иначе все бърза.

Ани обича да ѝ се усмихват. И да се обръща към хората с името им. А не:

Ти какво ще кажеш?

Ти какво направи?

Ти защо така?

Живее си в собствен апартамент – в центъра на София. Избрала го там, защото „идвам от центъра на Благоевград, от къща с двор зад Американския университет“ и за да е по-близо до Министерския съвет. Ани хем се смее, хем си признава, че си го е мислила.

Ани има много силна връзка със семейството си. Несръчността е взела от баща си; припряността – от майка си. И така си живее: понякога пали бързо, понякога мисли. „Като тях съм – ужас!“, шегува се Анита като една неосъществена Христислава.

Момичето, което не успяха да сменят за момче срещу касетка портокали; модерната балерина, която искаше да стане министър-председател, но избра Ingram Micro. Анита Eрделска, с която се гордеем.

 


 

A bucket of oranges and a boy instead

“Please, do not tell fake stories about me being too talented or too colorful. 22449163_10155795462709706_1839724654_o.jpgI will just share with you some stories with a beginning but no end.“

Anita Erdelska, Associate Professional, Process, has something to say both about her first name and her surname. “Anita” was actually her mother’s desperate attempt to prevent her father naming Ani “Hristislava” – she laughs. She was due on Christmas Eve but she came earlier. On 7th December 1991 her parents weren’t ready with the name of their single child.  In a rush, Ani’s father suggested “Hristislava”. However, her mother (half Russian, half Georgian) – felt she had to think of something better as soon as possible. So, Anita was born.

She should have been a boy – again, according to her father. He had wanted a son so much that on the day of Ani’s birth, he went to the hospital with a bucket of oranges (Attention! It was 1991, just before Christmas) and tried to “fix things”: “Please, let’s exchange this bucket of oranges for a boy”. Well, it didn’t work. Ani’s grandmother, the Russian one, encouraged him: “Don’t worry, you’ll see you’ll love her”. So it happened. „I was a crazy fire-child. I was interested in football, often fell off my bicycle, like a real savage. I was like a boy, actually.”

„Erdelski“ is an old family from Pirin Macedonia. Some decades back in time there was a family feud and now in Blagoevgrad (Ani’s hometown) half of the family is called Erdelski and the other half – Stoychevi.

Ani graduated European Studies – she is excited about history and politics. In her naive years, she even used to dream of becoming a prime minister. Then, after some experience with EU projects and some meetings with political parties,564361_3289703564548_1326490100_3821846_882050473_n.jpg she realized it was better not to deal with that.

In school she used to practice modern ballet but didn’t choose it for living. Now she dances only salsa – as a hobby. She is a passionate fan of rhythmic gymnastics, for the Tokio 2020 Olympics she woke up at night to watch the competitions. She cried when we got the gold medal.

Ani was fond of literature – her mother was a librarian “at the time when people used to go to the library and write in hand”. She also had some poetry attempts and even “published” a dictionary of old Bulgarian words with a few friends. She still cannot understand when people don’t grasp her expressions in Bulgarian with a Blagoevgrad slang.

Ingram Micro is Ani’s first job – she started 5 years ago, very soon after she quit her prime minister dream. First, she was in the Vendor Pass Through team, also was a team leader, but in the end, she chose processes over managing people. Now she deals with problems, clarifies and finishes the details, works on new tools for the business.

Ani enjoys being among other people but not really. She observes but once it gets too crowded and everyone starts talking, she leaves. Anita is a good listener.

37301804_10212966344456450_3722688411618770944_n.jpgHurried, clumsy. and a true “destroyer” – she often breaks dishes, let objects fall. However, she knows that and never buys the most expensive cups. At work Ani double checks everything concerning numbers – she doesn’t like doing things twice and realizes she is always in a hurry.

Ani likes people smiling at her and calling them by their name. Not like this:

What do you think?

What did you do?

Why did you do it this way?

She lives in her own apartment – in the center of Sofia. She chose the place because “I  come from the center of Blagoevgrad, my birth house with an yard is at the back of the American University”; moreover, she wanted to be closer to the Council of Ministers. Ani laughs but she admits she used to reflect on this.

Anita has a very strong connection with her family. Her clumsiness is inherited from her father and the tendency to rush things – from her mother. So, this is the way she lives – sometimes like fire, sometimes like brain. “I am just like both of them – what a nightmare!”, Anita jokes – as a non-realized Hristislava.

Her father couldn’t “exchange” her for a boy for a basket of oranges. Yes, this is Ani – the girl who practiced modern ballet and wanted to become a prime minister. However, she chose Ingram Micro. Proud of her!

This site uses cookies

In order to provide complete functionality, this web site needs your explicit consent to store browser cookies. If you don't allow cookies, you may not be able to use certain features of the web site including but not limited to: log in, see personalized content, switch between site cultures. It is recommended that you allow at least all system cookies. For more information please read Ingram Micro's Privacy Policy.