- Искаш ли да се запознаем?
- „Емине“ (понякога го чуват като „Еми, не“).
- Ами, щом не искаш, няма.
Смее се Еми на ситуации с името си – предимно детски. Чиста българка си е, от Гоце Делчев. Имената в цялото семейство обаче са с многонационално звучене: майка ѝ – Галина; баща ѝ – Давид; брат ѝ – Шастри; баба ѝ – Нафи.
Емине Райкова, Professional, Process, знае, че е шумна, остра и открита и всички около нея бързо го разбират. Жалостива по природа, но ако трябва да ти каже „не“, ще разбереш.
Обича колите си – от край време така е тръгнало. Научила се да кара семейната Лада малко преди да стане на 18, после я ударила друга кола отстрани още първия път като отишла с нея на кафе. „Аз ходя с токчета, но карам боса.“ Даже не разбрала как станал ударът, излязла от колата без обувки и му се скарака: „Човек, какво направи, баща ми ще ме убие!“. Баща ѝ не я убил. А човекът ѝ дал пари за калника.
Още едно премеждие: с Корсата на брат ѝ, която после останала за нея.
Тръгнала към Гоце Делчев, през седмицата, рано сутрин, да ѝ е хладно, да няма движение, още без магистрала Струма, пътувала по двулентовия път, обаче се отплеснала. И тръгнала да излиза от пътя. Паникьосала се. Рязко наляво, видяла отсрещен, рязко надясно. И хоп! Завъртяла се в канавката. Седнала на пасажерската врата, видяла, че „отгоре“ на пътя имало хора, чакала ги да дойдат, но те не се появили. Затова стигнала до шофьорската врата 
и се провикнала: „Ехо, има ли някой?!“. И те, двама мъже, се „спуснали“. Било ги страх колата да не избухне. Помогнали на Емине. Излязла. Обаче се сетила, че си забравила цигарите в наклонената кола и тръгнала да се връща. Дошли полиция, линейка, пожарна. Тях тръгнала да ги отпраща: „Вие нямате ли някой, на когото наистина трябва да помогнете?“ – обяснили ѝ, че по закон стоят, докато дойде Пътна помощ.
Еми е свободна душа. Пее си, шофира си. Иска да ходи от точка А до точка Б, без да е зависима от когото и да е. Обаче: последно премеждие – паднал ѝ двигателят на легнал полицай – „малко така по-бързичко го минах“. Качила колата на тротоара, за да не пречи на другите, видяла някакви майстори и се оказало, че е точно през сервиз за гуми и ходова част. Оправили я.
И наистина последно: лято било, тя и нейна приятелка по къси панталонки, спрели за почивка и видели, че от колата тече нещо. Дълго време никой не им помогнал, вече се зачудили какво им има. 
Накрая: спряло ромско семейство, гастарбайтери от Италия. Мъжът се оказал майстор, извадил инструментите от багажника, пуснал кючека и започнал да ремонтира.
След всички случки на пътя Еми хем се забавлява, хем е предпазлива. И знае, че всичко е до хората.
Емине Райкова обича историята. Отскоро реди пъзели – много харесва тези с български мотиви – Легендата за цар Самуил – изобразен той с коня си и неговата невъзможна любов; или героичен възрожденец.
Историята Еми обича от училище – първо искала да стане адвокат. Но се отказала. Завършила е в математическа гимназия с информатика и английски. Математиката едвам я избутала. Преподавала им учителка украинка, недоволна от почти всички в класа: „О, вий получавати птица лебед (бел. ред. 2-ка)! Как можи въобще да не разбирати!“
Еми не разбирала много и от информатика – учили старото програмиране на Visual Basic и Turbo Pascal.
Чете много. Обича „Железният светилник“, „Властелинът на пръстените“ – това лято препрочела всичките части за 8-дневно море.
Емине не може да живее с отворен край. Нито в литературата, нито в живота. Иска да знае какво следва после. Затова след уклончивото приключване на „Отнесени от вихъра“ изнамерила „продължението“ от друг автор и го прочела – „Е, не беше същото, но поне имаше финал“.
Еми става все по-голям реалист и казва, че няма творческо мислене – не можела много да си представя нещата. По-организирана на работа, отколкото в живота.
Понякога е разбойничка, понякога – душа-човек. Зависи – „каквото ми е на сърцето, това ми е на лицето“ – така предупреждава и новите хора в екипа си. “И по принцип съм забавна“.
Точно в деня на Вяра, Надежда и Любов Еми навършва три години в Ingram Micro.
Преди това е работила в Студентски град, в магазин за дрехи. Там се научила, че: първо, жената никога няма какво да облече; и, второ, хората са различни – някои ѝ харесват, други правят фасони.
Еми е част от екипа за благотворителност в Ingram Micro. Привързва се лесно, жалостива е, иска да помага на хората. Колкото може да е твърда, толкова лесно се разплаква. Харесва нещата, които се правят за хората.
Инатлива е, но не крайно – понякога си казва „Ами ако си заслужава да отстъпя?“ – даже се старае да си го напомня.
Еми е щастлива, когато всички са здрави.
Скоро ще става леля – на момченце. Брат ѝ ще е родител не само на кучето Бари, но и на син. А Бари, кучето, трябвало да се казва Капитан Джак Спароу (от „Карибски пирати), обаче цялото семейство решило, 
че няма как да му подвикват по площадките, защото или ще е смешно, или ще е дълго, или ще звучи като „врабче“ (sparrow – от англ. “врабче“).
Еми е шумна и емоционална. Може да каже „Не“ категорично или да се върне небрежно за забравени цигари в наклонена кола. По-организирана на работа, отколкото в живота. И винаги иска да има достоен завършек. Иначе ще си го потърси от друг автор.
No open end
- Do you want to get acquainted?
- „Well, no“ (word play – in Bulgarian her name “Emine” sounds like this)
- Ok, no then.
Emi laughs at some situations with her name – mainly from her childhood. She is purebred Bulgarian – born in Gotse Delchev. However, the names in her whole family sound multinational. Her mother is Galina; her father – David; her brother’s name is Shastri and her granma is called – Nafi.
Emine Raykova, Professional, Process, realizes that she is noisy, abrupt, and open-hearted and all the people around quickly understand it. She is empathetic in her heart, but you will definitely feel it if she wants to say “No”.
Emi loves her cars – this love started years ago. She learned how to drive the family Lada before she was 18. The first time she went with the Lada to a cafe, she got hit. „I wear high-heels but I drive barefoot.” She didn’t even understand what exactly happened, she got out of the car barefoot and started shouting at the person: „Hey, man, what have you done! My father will kill me!”. Of course, her father didn’t kill her. The man from the accident even gave Emi money to repair her fender.
Another challenge Emi had is with her brother’s old Corsa which later became hers. Emi left for Gotse Delchev, early morning on a week day, not much traffic. The Struma highway wasn’t finished at that time, so she drove on the two-lane road but got distracted. So, she was about to leave the road. She panicked, turned sharp left, saw the opposite car, then sharp right. Hop! She slipped into the ditch. Ok, she sat at the passengers’ door, she saw that there were people on the road “up” and waited for them to come. However, they didn’t . That is why she reached the driver’s door and shouted: “Heey, is anyone there?!” Then two man got down to the ditch.
They explained that they hadn’t come because they had been afraid of a potential explosion. They helped Emine get out of the car. However, she remembered that she had forgotten her cigarettes inside and wanted to go back. In the meantime the police, the fire brigade and the paramedics came. Emi tried to send them away: “Don’t you have anyone in a really serious condition you have to help”? - they explained that it was their legal duty to stay with her at least till the roadside assistance came.
Emi is a free spirit. She loves singing while driving, independently from A to B destination. However, one last car challenge: the engine of her car failed upon passing at a bump - “honesty, I went through it a little bit quicker than needed“, Emi admits. She managed to “park” the car at the sidewalk - saw a kind of car service – lucky her! - it was exactly a tire and chassis car service. They fixed it.
Last-last: it was summer time when Emi and a friend of hers, dressed in shorts, stopped for a rest on the road and realized that there’s something dripping from the car. A long time passed before someone stopped to help them, they were wondering if there’s something wrong with the way they looked. Anyway, a car stopped – with a Bulgarian gypsy family living in Italy. Fortunately, the man happened to be an expert on cars, so he оpened the trunk and took out the tools, turned on the kuchek music on and fixed it.
After all Emi’s experiences on the road, she has fun but is also cautious. She knows that it all depends on the people.
Emine Raykova loves history. Recently she started putting puzzles together – she likes a lot those with Bulgarian motives – King Samuil’s Legend – he and his horse, together with his impossible love; or a heroic revivalist.
Emi started loving history in school – she wanted to become a lawyer but quit that dream. She graduated from a Math school with IT and English. Emine had some problems with Maths and her Ukrainian teacher was never pleased with all the children’s results.
Emi was not that fond of IT – they learned the old programming languages Visual Basic и Turbo Pascal.
She reads a lot. Emi loves “The Iron Candlestick”, “The Lord of the Rings” - this summer she read again all the books for 8 days at the seaside.
Emine cannot live with an open end. Neither in literature, nor in life. She has to know what happens next. That is why she didn’t like the ending of “Gone with the wind” and found the “sequel” from another author - “Well, it wasn’t the same but at least it had a final”.
Emi is becoming more and more realistic. She says she is not that creative to imagine things. She’s better organized at work, than in life.
Sometimes she is a rascal, sometimes – a really good person. It depends - “you can see all I feel on my face” - she warns the new people in her team. “Ok, I am also funny”.
Just today, on the day of 17th Sept Emi completes her 3rd year at Ingram Micro.
Before that she had worked in Studentski grad, in a clothing shop. She learned two things: first, a woman never has anything to wear; second, people are different – some are pleasant, others – not.
Emi is part of our Corporate Citizenship team at Ingram Micro. She easily gets attached, has empathy and wants to help people. She can be tough but can also easily cry. She likes doing things for people.
Stubborn but not too much – sometimes she asks herself - “What if I stepped back?!” - she tries to remind herself this from time to time.
Emi is happy when everyone is happy.
They are expecting a baby in her family – she will bean aunt soon. Her brother will become a father not only of his dog Barry. Barry, the dog, had to be named after Captain Jack Sparrow (Pirates of the Caribbean). However, the family decided that it would be strange to call him at the playground this way – it would either be funny, or too long or just sound like “sparrow”. So, they kept it Barry.
Emi is noisy and very emotional. She can do both: decisively say NO or timidly go back for a pack of cigarettes forgotten in a leaned car just after an incident. She is better organized at work than in life. Emi insists on having a dignifies ending in books. Otherwise, she will find another author to end the story.