Даскале, да те закарам до града?!

Даскале, да те закарам до града?!

2020.jpgДаскале, да те закарам до града?!

Мечтата на Ненчо Ненов, Sr. Professional, Process, е да спечели на Монополи. Никога не му се е случвало. Не вярва много в късмета си – oт опит. Интернет има постоянно, освен когато му трябва наистина. На игри със зарчета хвърля само единици и трудно се движи напред. „Избягвам определени рискове“ – признава си.

„Техничарче съм“, разказва за себе си Ненчо. В 4-ти клас отишъл на олимпиада по математика на държавното ниво – първи в историята на училището си във Враца. Излязло му име на математик. Но после отишъл в езикова гимназия с английски и немски.

След месец навършва 7 години в Ingram. Компанията му дала шанс за работа без завършено висше образование, защото се справял добре с езиците. А не си завършил висшето, защото загубил интерес. Започнал да учи Английски с японски във Велико Търново. Сега на японски пише само картички – за да са по-специални. Иначе: разбира филмчета за 4-5-годишни.

2011.jpgНенчо е родом от Враца. За година е бил учител в с. Краводер – посредата между Враца и Монтана. Понякога му искали обяснение защо дава домашни. Имал е и ученичка, която в седми клас си преписвала името от бележника. Свалял е деца от 3-метров баскетболен кош, бил доброволец-учител да събира с училищния автобус желаещите от 6 села да ходят на училище. Преподавал английски. Било трудно да постигнат големи успехи, но накрая на годината знаели трайно по стотина думи – за животни, цветове, посоки и семейство. Малките победи на Ненчо.

На тръгване от Краводер, понеже последният автобус за Враца бил в 15:20 часа, понякога Ненчо се прибирал на стоп. „Тогава истински заобичах хората, които карат камиони – това са прекрасни мъже, които заслужават нашата благодарност“, разказва той с добро чувство и усмивка. Ненчо се е возил веднъж и при дядото на свой ученик – в Москвич. Поканил го любезно: „Даскале, да те закарам до града?!“. Няколко пъти е бил изкушен да се качи и в каруци – „Господине, да те караме?“ – но не се престрашил.

От милия период на селското училище освен чувството за хумор му останали завинаги омразата към отбиването на номера и към бюрокрацията.

2008.JPGПрез лятото на 2008-ма Ненчо участвал и в разкопките на хълма Трапезица. „Ако ти потрябва, знам как да извадя скелет и да го вкарам обратно в земята“ – разбира се, шега е. От земята под една църква тогава извадили кости на около 40 души.

Богат опит има Ненчо. Работил е едно лято и в Германия – сортирал дрехи в пералнята на Централната клиника в Мюнхен. Ходил е и на Еразъм в Австрия. Избрал си накрая Ingram. Харесва му, че тук мисли върху процесите – как да помогне да станат по-лесни за хората и механичните действия да станат автоматични. Ненчо обича прекия път, когато го има. Ненавижда безсмисления труд – предпочита умния начин. В Ingram си цени свободата – да мислиш, да решаваш, да действаш.

Преди играел баскетбол. Има ограничен кръг много добри приятели – „видели сме и 2, и 200“. Скоро си спомняли как ядели с негов приятел шкембе чорба от пакетче като студенти. Сега той е в Ingram, а приятелят му – в Световната банка.

За Ненчо свободата е важна. Даже се притеснява, когато вижда хората да нямат проблем с липсата ѝ.

Домошар, дори преди пандемията – „всичко, което искам да правя, е вкъщи“ - пъзели, фантастика, екстремен метъл, а за успокояване – Шопен. Обожава пържоли и за него това е част от щастието. Сънят – също. Има около 80 книги, които са на изчакване. Чете много философия. Любимият му автор е Хауърд Филипс Лавкрафт. А цялата философията си за живота събира в цитат от Уилям Гибсън, от „Изгарянето на Хрома“: "аз бях от този тип, дето е доволен на платен наем и чиста фланелка."

Ненчо държи на умния подход към задачите. Просто, лесно, а ако може – нека да стане и още по-лесно за хората. Благодарен е за всичко, което има. И пише картички на японски, за да са по-специални. Човек, който се вози в Москвич, но не и в каруца. И приема пържолите като път към щастието.


Hey, teacher, do you want me to take you to the town? 

2015.jpgNencho Nenov’s dream is to win a game of Monopoly. It has never happened to him. He is a Sr. Professional, Process at Ingram. He doesn’t believe much in his luck – based on the experience he has. For example, he has a good Internet connection almost all the time, except when he needs it the most. And he always rolls 1 when he plays a game with dice – so, it is difficult for him to move forward. “I avoid taking some risks” – he admits. 

„I am a tech guy”, Nencho says. In his 4th grade in school, he reached the national level of a Maths competition. It was the first time it had happened in his school’s history. So, he became known for his math skills. Later, however, he moved to an English and German language school. 

In a month he will have completed his 7th year at Ingram. The company gave him a chance to start, although he hadn’t finished his higher education. Anyway, he was good at languages. He never graduated because he lost interest halfway through. He started to study English and Japanese language in Veliko Tarnovo. Now he writes in hieroglyphs only on greeting cards. He knows that it makes them special. Now he remembers just enough of the language to understand cartoons.  

2006.jpgNencho was born in Vratsa. He had a year-long experience as a teacher in the village of Kravoder – it is just between Vratsa and Montana. Sometimes his students wanted him to explain why he bothered handing out homework. He also had a student who couldn’t write down her name in 7th grade, so she just copied it from her marks book. Nencho has helped students to get off a 3-meter-tall basketball hoop. He volunteered to be the teacher who collects the children from 6 villages and brings them together to school on the school bus. He taught them English. It was difficult to achieve great success but at the end of the year, they knew nearly one hundred basic words: animals, directions, colors and family members. These were Nencho’s small wins. 

2004.jpgAt the end of his working day in Kravoder, Nencho usually missed the last bus that should take him back to Vratsa – it was at 15:20 in the afternoon. So, he hitchhiked. „I came to really appreciate truck drivers, they are great men who deserve our gratitude”, he recalls with a smile. Once Nencho got back home thanks to one of his studentss grandfather. He kindly invited Nencho in his Moskvich: “Hey, teacher, let me take you to the town!” Several times Nencho had the choice whether to jump on a horse-cart with his students – “Mister, do you want us to take you home?” – but he didn’t want to risk it. 

 His teaching period was a very heart-warming period. He took from it the sense of humor and his hatrеd for red tape and doing things half-heartedly. 

In the summer of 2008, Nencho helped with the excavations of Trapezitsa hill. “If you need my help, I know how to excavate a skeleton and then bring it back into the ground” – of course, it’s a joke. Under an old church then they excavated the bones of about 40 people. 

1.jpg

Nencho is experienced. He worked for one summer in Germany – he sorted dirty clothes in the laundry of the Central Clinic in Munich. He also spent some time on an Erasmus program in Austria. Finally, he chose Ingram. He likes the freedom here – he feels encouraged to reflect on the processes and make them easier for the people through automatization. Nencho enjoys the direct way if there is one. He cannot stand working with no results. He highly appreciated his freedom in Ingram – to think, to make decisions, to act.

He used to play basketball. Nencho has a limited but very trusted circle of friends – “we have been through thick and thin”. He and a friend of his often recall eating instant soup when they were students. Now Nencho works for Ingram and his friend – for the World Bank.

Freedom is crucial for Nencho. He worries when others are not as angered by its erosion. 

He enjoys staying at home, even before the pandemic – “all I want to do is at home” – puzzles, sci-fi books, metal music, and Chopin for relaxing. He loves eating steaks – they are part of his happiness. So is sleeping. Nencho has about 80 books in his library that are on stand-by to be read. He reads philosophy but his favorite author is Howard Phillips Lovecraft. And his creed is  a sentence from William Gibson’s “Burning Chrome”: "I was the kind of guy who's happy to have the rent covered and a clean shirt to wear”.-.jpg

Nencho believes in resolving problems the smart way: simple, easy and if possible – make things easier for his colleagues. Nencho is grateful for all he has. He writes greeting cards in Japanese to make them more special. He is a man who jumps for a ride in a Moskvich but never in a horse-cart. And for him the road to happiness is paved with well-done steaks. 

This site uses cookies

In order to provide complete functionality, this web site needs your explicit consent to store browser cookies. If you don't allow cookies, you may not be able to use certain features of the web site including but not limited to: log in, see personalized content, switch between site cultures. It is recommended that you allow at least all system cookies. For more information please read Ingram Micro's Privacy Policy.