Ума Търман, Дрю Баримор и Робърт де Ниро по бански – за Ники Белчев това е съвсем естествено. Виждал ги е на метри разстояние, докато е работил като „плажно момче“ на американския остров Нантъкет. „Няма много общо с истинската Америка“, разказва Ники. Там къщите били задължително на не повече от два етажа, не можело да са в различни цветове. Аристокрация и богатство.
Студентска бригада – три пъти. Първата и втората година – само българи. На третата – българи, сърбин и американец. Отговаряли за удобствата и чадърите на частния плаж на острова. „Трябва да са подредени шахматно и да са така забити в пясъка, че да не им пречи вятърът от океана“ – говори Ники за тънкостите на първата си професия – „плажен отговорник“.
Николай Белчев – сега Sr. Professional, Process в Ingram Micro – идва от Плевен. От училище му тръгнало на счетоводство – шегува се, че силната фигура на майка му се оказала ключова за отказа от футболна кариера. Бил с потенциал, даже треньорът го взимал от уроци по математика, за да го води на терена. И с учене и ум Ники подхванал счетоводството. Единственият в класа, който не се записал на ЗИП. Но го завършил. И в средното, и във висшето.
Обича математика, информатика, физика, химия. „Със съчиненията хич не ме бива“. Предпочита с няколко реда по същество да приключи с целия процес. Така и в работата – стегнато, критично и подредено.
Ники може да направи идеята от идея в резултат. Да организира техническото ѝ изпълнение, да свърже отделите, които да променят един артикулен номер, например, и това да стигне до цяла Европа. Всички знаят. Комуникация, координация и контрол. По принцип е екипен играч, но в ролята си на организатор на процеса е по-скоро сам за себе си. Но много държи на общуването с хората – учи по-добре като му разкажат, отколкото ако го има написано в инструкции.
Всичко му е спорт. Футбол, волейбол, тенис на маса, фитнес. Първо е бил в първата възрастова група на Спартак Плевен, сега е в бизнес отбора на Ingram. И тренира вкъщи с 10-литрови туби. На периоди. Живее здравословно, през повечето време. „Човек на крайностите – без едно десертче мога, само с едно десертче не мога.“
Ники леко се е отдръпнал от българския футбол, даже направо се разочаровал. Иначе цесекар. Много запален по Шампионска лига и по испанското първенство – заради Барселона.
Ако му е много важен мачът, е кисел когато загуби. На белот се примирил – там по-често пада. Екипен играч. До край. „Ако нямаш вяра на човека до тебе, не се получава.“
Ники вярва, че можеш да имаш добър живот и в България – с всичките ѝ плюсове и минуси. С парите от бригадите и заем си купил жилище. И с приятелката му гледат чисто бялата котка Бели. Приел е мисълта, че винаги има риск да му надере дивана. И се примирил. Като с белота.
За футбола обаче – да не отваряме тема.
The beach boy – standing between numbers and football
Uma Thurman, Drew Barrymore, and Robert de Niro in their swimsuits – it sounds natural to Nicky Belchev. He had seen them at meters distance when he was a “beach boy” at the American island Nantucket. “It doesn’t have much to do with the real America”, Nicky says. Houses were only allowed to have up to 2 floors and different colors were not permitted. Aristocracy and wealth.
He went to a work-and-travel program in the USA three times. In the first and the second year there were only Bulgarians and in the third – a Serbian and an American guy also appeared. They were all responsible for the umbrellas on the private beach on the island. “They need to be arranged like a checkerboard and, also, fixed well in order not to be moved by the ocean wind” – Nicky speaks about the tricks of his first job – “a beach attendant”.
Nikolay Belchev – now a Sr. Professional, Process at Ingram Micro – comes from Pleven. He has been dealing with accountancy since his school years. He jokes that the powerful personality of his mother happened to be crucial for not becoming a football player, although he had some potential. g His trainer used to come to Nicky’s Maths lessons and took him to the playground.
However, with his brain and studying hard Nicky started with accountancy. He was the only one among his classmates who didn’t choose accountancy for his mandatory additional classes. He after all, he finished it. Both in high school and at university.
Nicky loves Maths, informatics, physics, chemistry. “I am not good at all at essays”. He prefers to say what he has to say in just a few sentences. So is it in his job – strictly, critically and orderly.
Nicky can turn the idea from just an idea to a result. He can organize the technical execution, to coordinate the departments for changing the SKUs, for example, and all this to be clear and visible everywhere in Europe. Communication, coordination, and control. In principle, Nicky is a team player but as a process organizer, he is more of a one-man show. He likes communicating with people – he learns the most when being taught rather than when reading instructions.
It is all about sports in Nicky’s life. Football, volleyball, table tennis, working out. In the beginning, he started training in Spartak Pleven, now he is part of Ingram’s football team. He also works out at home with 10-litre bottles. Nicky lives a healthy life, most of the time. “A man of extremes – I can go without a single dessert, but I cannot go with only one.”
Nicky has slightly been disappointed with Bulgarian football. Very disappointed. In principle, a fan of CSKA, very keen on the Champion League and the Spanish Championship – because of his favorite Barcelona team.
If the game is important to him, he is sour when losing it. When playing Belote, he reconciles – he loses more often. A team player to the very end. “If you do not trust the others, it just doesn’t work.”
Nicky believes that you can have a good life in Bulgaria – with all the pros and cons. He invested the money collected as a beach boy, along with a mortgage, in buying an apartment. Now he lives there together with his girlfriend and they have a purely white cat called Belly (in Bulgarian it means “white”). He reconciles, again, as in playing Belote, that there is always a risk to find your sofa scratched.
However, when it comes to football, reconciliation is not an option.