Чете менюто отзад напред – „така имам чувството, че мога по-бързо да видя какво има и да прескоча това, което не искам“. Силвия Владимирова все бърза, но винаги закъснява – „цял живот нещо се обърква“.
Няма представа за времето, не иска хората да я чакат, но накрая пак приключва стресирана и закъсняла. Най-добрата ѝ приятелка вече се е научила – просто идва 15 минути след уговорката.
Силвия се занимава с данни – събира ги, обработва ги така, че хората да разбират нещо от тях, изчислява и ги изобразява в красив вид за неспециалисти. Да е красива графиката и цветовете да са комбинирани добре. Накратко: Professional Developer, Business Intelligence tools.
Започнала в Ingram Micro преди почти 2 години в QLIK екипа. Постепенно се развила, с помощта на мениджъра си, и вече се чувства в приятелска среда.
Срещнала годеника си Продромос (Про) в предишната си работа – трябвало да ги обучава за One Drive. Видяла го и всъщност нищо не чула за One Drive. Сега учат. Тя – гръцки, той – български – при една и съща учителка, която искала от тях да си говорят вкъщи всеки на езика на другия. „Опитваме се, но сме толкова смешни, че накрая става едно английско изречение, с две думи на български и една на гръцки. Обичта е това, което усещаш, когато си на дадено място – заради начина, по който се чувствам. Нямам проблем да обичам на чужд език.“
Голямата страст на Силвия е творчеството – и писане, и рисуване, и музика. Израснала покрай баща си – рокаджията – с документалния филм за Пинк Флойд, слуша тежък метъл откакто се помни. И пише за метъл сайт.
Като малка сама измисляла приказки, правила си книжка и ги илюстрирала – сега се пазят в кашона на баба ѝ във Видин. После сменила жанра: увлякла се по научна фантастика и криминалета. Разказвач е и на истории – „Като малка с дъщерята на класната се прибирахме от училище и аз измислях някакви страшни истории докато вървяхме. Не помня какво съм ѝ говорила, но тя не смееше да се прибере и чакаше майка си пред входа, да се качат заедно.“ От тогава дошъл прякорът: Агата Кристи.
„Проблемът с писането ми е, че вдъхновението идва на странни места и моменти – и трябва да го запиша, докато не е избягало.“ Силвия обича пътуването във времето, пише разкази и мечтае да ги свърже в книга – да издаде „нещо цяло“.
За рисуването не е ходила на уроци, но когато се отпуснала да твори повече в училище вместно стандартната ваза с плодове, потъмнила доста и учителката казала: „О, не, смърт!“ Силвия разбрала, че трябва да положи усилия и приела „смъртта“ за трамплин. Вече рисува цветно. Когато е в добро настроение е с картините, когато е тъжна – с думите.
Силвия има едномесечен опит в новинарска агенция. Искала да е журналист, но не усетила свободата, която си представила. И си тръгнала. „Трудно ми е правенето на компромиси за нещата, в които вярвам. Не бих останала във връзка след изневяра и на работно място, ако не ме оценяват“.
Първата ѝ работа била в отдел „Планина“ в голяма верига за спортни стоки. 
По душа обаче тя е цял отдел „Море“ – обича жегата, да влезе в морето с шнорхел, маска и плавници. Силвия е начинаещ гмуркач, нищо, че преодолява постепенно страха си от дълбокото. Това лято влязла надолу, надолу, надолу и я дострашало от камъните. Умувала една вечер. И на следващия ден успяла!
Силвия редовно ходи на фитнес, обича бордови игри, добра е в готвенето, годеникът ѝ – също. Пътува във времето с литературата, не може да бяга бързо, да се катери и да кара кола. Не обича сладко. И има две любими думи: “любов” и “море”.
αγάπη – [агхапи] – любов.
Θάλασσα – [тхаласа] – море.
Kalimera, Agatha Christie!
She reads the menu from the back cover to the front – “this way I feel as if I had the chance to see what was inside and skipped those meals I wouldn’t like.” Silviya Vladimirova is always in a rush and always late – “something goes wrong all the time”.
She has no sense of what happens with time. However, she doesn’t want the others to wait for her, so after all, she ends up stressed and late. Her best friend has already learned the main lesson and comes 15 minutes later for the appointment.
Silviya works with data. She collects it, processes it so that people understand it better. Good at calculation, she always tries to visualize data results in the best possible way for an audience of non-specialists.
She has been with Ingram Micro for almost 2 years, starting with the QLIK team. Then she grew, thanks to her manager’s support, and now she feels in a friendly space.
Silviya met her fiancé Prodromos (Pro) at her previous job. She was the team’s lecturer on One Drive. Once she saw him, she heard nothing about One Drive.
Now, years later, they learn languages. She is dealing with Greek and he – with Bulgarian. They have the same teacher who insists that everyone talks in the language of the other. „We try but we are so funny that in the end, we have one English sentence with two words in Bulgarian and one in Greek. Love is about what you feel at the place. I have no issues expressing my love in a foreign language.”
Silviya’s biggest passion is art – writing, painting, and music. She was raised in a rock family – her father brought her up with the documentary movie about Pink Floyd. So, since her very first memories, Silviya likes heavy metal. She even writes articles for a metal site.
When she was a little kid, she invented fairy tales, combined them in “a book” with her illustrations – now, they are in her grandma’s archive in Vidin. As a grown-up, Silviya changed the genre: she fell in love with sci-fi and crime novels. As a storyteller, Silviya had some stories to tell from her school years: “When we were little, my teacher’s daughter and I used to walk home from school and I always invented scary stories on the way back. I can’t remember what they were, but she was afraid to get inside and was waiting for her mother to accompany her to the apartment.” At that moment, the nickname was born: Agatha Christie.
„My problem with writing is inspiration. It comes at strange places and in unexpected moments, so I need to take notes to keep the story in my head.” Silviya loves the time travel plotline, she writes short stories and dreams of publishing a book – “a whole book”.
As for painting, she hasn’t attended painting 
classes but once at school when she had to draw the standard composition – a vase and flowers – she used too much graphite, so her teacher exclaimed: “O, death! No!” Silviya realized that she needed to invest some efforts to improve and used “death” as a springboard. Now, her paintings are colorful. When she is in a good mood, she spends time drawing and when sad – she deals with words.
Silviya also has a month-experience as a reporter, in a news agency. She wanted to be a journalist but didn’t feel the freedom she needed. So, she left. “I am not good at making compromises for the things I believe in. I wouldn’t stand a relationship after an affair, or a workplace where I don’t feel appreciated.”
Silviya’s first job was in the “Mountain” department of a big sports chain. However, at heart, she loves the hot weather, the sea, the snorkel, the mask, and the fins. She is a beginner diver, she has some fear of the depths and tries to overcome it all the time. This summer she dived deeper and deeper and was terrified by the stones at the bottom. So, she slept over it and did it the next day!
Silviya is a regular fitness girl, likes board games, she is keen on cooking, so is her fiancé. She travels back and forth in time with literature. Silviya can’t run fast, climb and drive. She doesn’t like sweets. And, the last thing, she has two favorite words: “love” and “sea”.
In Greece:
αγάπη – [а g a p i ] – love.
Θάλασσα – [t a l a s a] – sea.