Не обича друг да върши нейната работа – например, противникът да вкарва нейните топки на билярд. Юлия Иванова, Partner Relationship Manager в ITAD екипа, не е по загубите – „Хич! Нито го обичам, нито го умея.“ Знае, че един урок в живота се връща докато го научиш. И се връща по-труден от предния път. Рисковете ѝ са премерени, научила е много неща по трудния начин.
Труден бил и първият ѝ опит със ските. Пуснали я на трудна писта и се уплашила. Напоследък обаче събрала смелост и започнала отново - след 15 години прекъсване.
Юлето не може да устои на лавандулово или розово поле край родния ѝ Сопот – „истинския, на Вазов“. По равно в душата ѝ са морето и планината. Вярва в красотата. И не обича затворени пространства.
По природа прерисува добре – има точно око и усет да пресъздаде, но не е толкова добра да създаде сама. „С две леви ръце съм, не съм сръчна“. Искала да стане дипломат заради търпението си. 
Работата от вкъщи не е любимото ѝ нещо, въпреки че е започнала в Ingram от разстояние и дори не познава всички в екипа си на живо. Започнала през юни миналата година. В екипа ITAD е – занимава се с партньорите в рециклирането на остаряло оборудване. Спазва всички екоизисквания.
Юлето има опит с недвижимите имоти и с търговията. Най-напред с търговията. Започнала малко преди абитуриентския си бал – в Сопот, с най-добрата ѝ приятелка Силвия, във времената на инфлация работили на сергия за плодове и зеленчуци – уж да могат да си купят рокли. Обаче Юлия усетила, че ще ѝ се отдава. „Тогава бананите бяха 1 лев за килограм, ние ги продавахме по 1 лев на брой. И имаше опашка“.
В периода на хиперинфлация през 90-те тя била във Варна и за пръв път в живота си отишла на казино. Заради късмета на начинаещия – спечелила! С парите от казиното и бананите си ушила червена рокля с гол гръб за бала.
Спряла с казиното, спряла с бананите.
И заминала за Пловдив – да учи Педагогика. Там започнала да печели добре заради работата си в агенция за недвижими имоти. Омайвала хората, но била лоялна. Вродената дипломация довела до успех. С нейна приятелка си отворили собствена агенция в центъра на Пловдив, успели да се грижат за нея 2 години и след това се наложило да я продадат на най-големите в града. Продължили в бранша за още няколко години.
Пловдив отеснял на Юлия и се преместила в София. Вече научена да преследва резултати, видяла, че има и непрофесионалисти, които подронвали истински добрите. „Винаги съм искала да съм посредник, а не продавач. Трябва да образоваш клиента си, да му покажеш реалността и да му предложиш решения според бюджета му. Да си максимално честен.“ И като го казва, се смее и се сеща и за друг съвет: „Работих в Италия за един евреин, който на шега ни казваше: търговските лъжи са оторизирани от Папата.“
Юлето знае, че брокерските години са я научили на много. Полагала много усилия, за да води лоялни клиенти, а не толкова заради самата печалба. За нея били клиентите-костеливи орехи.
След Пловдив дошла София. След София – Рим. Юлия решила да отиде на гости при приятелка в Италия, да види малко живот. След няколко месеца срещнала голяма любов и останала там 15 години. Изградила усет към модата и вкус към живота.
Ла долче вита.
Първите четири чуждестранни години били трудни – Юлето преживяла дълга борба да бъде законно в Италия. Работила каквото е можела със спорни документи – миела чинии, била е разносвач, чистила е жилища. Един ден почиствала къщата на директор на един здравен район в Рим и той я наел е да прави електронни копия на здравните картони на пациентите – първата ѝ интелектуална работа в Италия.
После Юлия станала законна – заедно с влизането на България в Европейския съюз – „с един подпис станах от „кландестино“ (чужденец) – „регуларе“ (законна). Законно започнала и да учи – този път нейното: История, география и международни отношения.
“Италия в много отношения е ретроградна. Но в това има чар”, разказва Юлето. Там научила какво е да ти е леко на сърцето; от едната страна – морето, от другата – планината. „Пиеш си кафето без притеснения, работиш колкото да не умреш, после отиваш на аперитив с приятели“ – и чак тогава си италианец.
В България Юлия се върнала през 2018-та, още преди това натрупала опит с продажби, маркетинг и организиране на международни събития – отдала се на силата си да общува с финес и коректност. „В комуникацията, за да можеш да влияеш и да си убедителен, трябва известна доза творчество“. Пораснала, помъдряла, намерила себе си. „Благодарна съм, че съм си вкъщи“.
И вкъщи се върнала към природата си. Модата.
От малка Юлия въздишала по списания за обзавеждане като Каза Брава и искала да стане известна модна звезда. „Но аз, с двете ми леви ръце, нито мога да шия, нито да кроя“. Има обаче усет към стила, материите, съчетанието. В Милано работила малко в ателие за дрехи. Била „сарториалист“ – консултант по стил, който умее да взима и мерки. Тя била връзката между клиента и шивача на ризи и костюми. „Един шивашки метър, внимателно с карфиците и става.“
В България си го донесла като хоби. Упражнява се на близките си – да открият стила си, да подредят гардероба си, да успеят да покажат душата си навън. Успявала е да промени стойките, самочувствието и присъствието им.
„Най-важно е да изглеждаш адекватно на ситуацията“. Ходила е в училище в Сърбия, частно, международно училище, в което директорката била копие на Лепа Брена – от деколтето до грима – „Не може така.“
Шанел е друга работа – модният ѝ пример. Юлето с уважение разказва за историята на френската дизайнерка. „Шанел е революционна!“
Юлия обича да е жена в костюм, може с токчета, може и с маратонки. „Мъжките елементи в дамския гардероб са различни, изглеждат сексапилно и ти придават авторитет.“ Умерено еманципирана, Юлето иска да я приемат сериозно в света на бизнеса. Не е Лепа Брена.
Мечтае.
Идва от скромно семейство, научена на принципи. „Не всяка цел оправдава средствата, има лимит. Трябва да си добър, честен, лоялен.”
Творец, организатор, моден човек и човек на лавандуловите полета. Смее се често. Когато няма лавандула и рози, тича. Мисли, подрежда, ражда идеи. В движение.
Търговията с банани и имоти е практичната Юлия.
Модата е страстта.
Шанел е мечтата.
„Ла долче вита“ е реалността.
From Vazov’s Sopot to Chanel’s fashion
She doesn’t like somebody else doing her job – for example, she cannot stand it when the opponent scores with her billiards balls. Yulia Ivanova, Partner Relationship Manager in the ITAD team, is not good at failures – „At all! I neither enjoy losing, nor am good at it.” She knows that you get the same lesson in life until you learn it. Moreover, it comes back to you harder every time. Yuleto takes only moderate risks, she has learned a lot of things the hard way.
It was also hard for her to ski. They tried to make her go down a difficult track and she was scared. However, recently she got some courage and started to learn again – after a 15-year-old pause.
Yulia is tempted by the lavender or rose fields near her hometown Sopot – “the real Sopot, that of Vazov”, she says. She equally loves the sea and the mountains. Yulia believes in esthetics. She hardly copes with tight spaces.
By nature, she is good at recreating paintings – she has a punctual eye and a sense for proportion, but not as much a sense of creation. “I am as skillful as having two left hands – not my thing.” She wanted to become a diplomat because of her inherent patience.
Working from home is not her favorite thing, although she was onboarded at Ingram entirely online. She doesn’t even know everyone in her team in person. She started in June 2020, in the ITAD Team – she works with the partners who are responsible for recycling the outdated technology. She observes all the eco standards.
Yulia has some experience in real estate and trade. First, in trade. She started just before her prom – in Sopot. Yulia and her best friend Silvia, in the times of inflation in Bulgaria, started working on a farmers’ corner on the market. The idea was to buy their prom dresses with the profit. However, Yulia immediately felt she was talented. “Bananas were 1 BGN per kilo, we were selling them 1 BGN per piece and there was a queue in front of our stand.”
In the 90s, during the hyperinflation period in Bulgaria, Yulia went to Varna and for the first time in her life, she entered a casino. The luck of the beginner lead her to the win. With the money collected, together with the money from the sold bananas, she managed to have the best low-back red dress.
She stopped playing in the casino, she stopped selling bananas.
Then she moved to Plovdiv – to study Pedagogy. Yulia earned good money from her job as a real estate agent there. She charmed the people but still was loyal to them. Success came because of the inherited diplomacy. She and a friend of hers founded their agency in the center of Plovdiv, worked there for 2 years, and then sold it to the then-market leader and continued to work for several more years.
Yulia felt Plovdiv had become narrow for her broad mind. So, she moved to Sofia. She had already become used to going for results, but she knew there were some non-professional colleagues on the market who ruined the reputation of the sector. „I have always been a mediator, not a trader. You need to educate your clients, show them the reality and suggest solutions within their budget. You need to be honest to the maximum.” Once she says this, she laughs and recalls another piece of advice: “In Italy, I used to work for a Jewish boss who used to say: “Trade lies are protected by the Pope”.
Yulia knows that her real estate years taught her a lot. She worked hard for bringing loyal clients, not that much for the profit itself. She took the tough clients.
After Plovdiv, Sofia came. After Sofia – Rome came. Yulia decided to go to see a friend in Italy, to feel how life went there. A few months later she fell in love and stayed for 15 years. She built a taste for fashion and life.
La dolce vita.
The first four years abroad were difficult – Yulia struggled to be legal in Italy. Her documents were not completely fine, so she worked whatever she could – washed dishes, helped waitresses, cleaned houses. One day she was cleaning the house of a health region director in Rome – he hired her to copy and digitalize the health documents of the patients. It was her first intellectual job in Italy.
Then Yulia got legal. It happened together with Bulgaria’s joining the European Union – “with just a single signature I became from “clandestine” (a foreigner”) – “regulare” (regular). She started studying – this time, her thing: History, Geography, and International Relations.
“Italy is backward in many senses. However, this is very often charming.”, Yuleto says. She learned there what it is to feel lightness in your heart; you see the sea from the one side and the mountain from the other. “You drink your coffee with no worries, work as much as you need for living, and then go for an aperitif with friends.” – just after that you can call yourself an Italian.
Yulia came back to Bulgaria in 2018, with already acquired experience in sales, marketing, and international event management – she dedicated herself to the strength to communicate delicately and loyally. “In communication, you need some art, to influence and be trustful.” She grew up, got wiser, found her essence. “I am grateful for being at home.”
At home, she returned to her nature. Fashion.
Since she was a little girl Yulia has been keen on interior design magazines such as Casa Brava. She dreamed of being a famous fashion star. „However, me and my two left hands, can neither sew, nor cut.” She has, however, a knack for style, tapestries, and combining them. In Milan, she worked for a while in a clothes boutique. She was “a Sartorialist” – a style consultant who is also good at taking measures. She was between the client and the tailor of shirts and suits. „А tape measure, carefully with the pins and that’s it!”
In Bulgaria, Yulia brought this as a hobby. She practices on her close ones – helps them find their style, to put their wardrobe in order or show their souls to the others. She has even managed to change people’s posture, self-confidence, and behavior.
“Being adequate to the situation is crucial.” She once visited a private school in Serbia, an international one, where the director was a Lepa Brena lookalike – from head to toe. “It’s not ok“.
Chanel is another topic – she is Yulia’s fashion idol. The French designer is the inspiration for Yuleto. “Chanel is revolutionary!”
Yulia loves wearing suits, with high-heels or with sneakers. “Male elements in women’s wardrobe are sexy and make you look аuthoritative.“ Yuleto wants to be taken seriously in the business world, she is moderately emancipated. Not Lepa Brena.
A dreamer.
She grew up in a modest family, raised in principles. „Not every goal justified the means, you need a limit. You need to be good, honest, loyal”.
An artist, a good organizer, a fashion connoisseur аnd a woman of the lavender fields. She often laughs. When there are no lavender and roses, she runs. She thinks, sets things in order, creates ideas while moving around.
Banana and real estate trading is the practical side of Yulia.
Fashion is her passion.
Chanel is her dream.
“La dolce vita” is the reality.